Ако твърде често се намирате в положение, в което преобладаваща ви емоция да е тъгата, вероятно ще намерите този текст за полезен.

Хроничната тъга е особена психологическа нагласа към нещата, хората и обстоятелствата в живота ни, която не ни позволява за дълго да поддържаме чувство на жизнерадост, приповдигнатост, усещане за благодарност и душевен мир. Въпреки че именно това са емоциите, към които се стремим всички, има периоди в живота, в които просто не сме способни да ги изпитаме. Вижте по-надолу някои от евентуалните причини за това.

Представете си следните няколко хипотетични сюжети: току що сте приключили романтична връзка; претърпели сте голям и окончателен скандал с ваш близък приятел; изгубили сте работата си; загубили сте член от семейството си; изпаднали сте във финансова безизходица. Това са някои от най-тежките житейски моменти, в които човек някога би могъл да се озове. Неминуемо, ако някой от тези сценарии ви се случи, вие ще изпитвате силна тъга. Но колко дълго е „нормално“ да чувстваме мъка?

Психолозите съветват, че всяко чувство и всяка емоция, които човек изпита, трябва да се изживеят. Бутилирането на чувствата не води до нищо друго, освен потискане на стаявани емоции, които, все в един момент, ще излязат навън със страшна сила и ще пометат психиката ви. Безспорно е здравословно да обърнем внимание на начина, по който се чувстваме и да си дадем необходимото време, за да преработим информацията и чувствата си, за да се излекуваме по най-правилния начин.

Има, обаче, един коварен момент, що се отнася до тъгата като усещане. Тя е удобна.

Когато ви се случи някакво негативно събитие, вие се натъжавате. Ако го преодолеете и продължите напред, то вие ще се чувствате добре. Ако, обаче, откриете някакъв мазохистичен комфорт в това да бъдете тъжни, то вие обричате живота си на много пропилени пълноценни моменти.

Защо е по-лесно да се чувстваме тъжни?

Защото не се изсисква нищо друго от нас, освен да бъдем нещастни. Преследването на щастието е активен процес, който би изисквал от вас гонене на цели, излизане от зоната на комфорта, приемане на откази, рискове, мечти и търсене на начини за осъществяването им. Погледнете на нещата от тази гледна точка: имали сте достатъчно време, за да тъжите. Сега е време да продължите напред.