На 17 юли 1902 г. американският инженер Уилис Кериър конструира първата климатична машина. Първоначално промишлените предприятия са оборудвани с климатици, по-късно обществените и жилищните сгради.
120 години по-късно броят на климатиците в света е достигнал 2 милиарда, според IEA. 70% от тях са монтирани в жилищни помещения. Очаква се до 2050 г. 2/3 от всички домакинства на планетата да бъдат оборудвани с климатици, което се улеснява от изменението на климата и повишаването на средната годишна температура.
Това лято ще бъде по-горещо от обикновено.
Такава прогноза в края на май 2022 г. направи Федералната служба по метеорология и климатология на Швейцария (Bundesamt fur Meteorologie und Klimatologie MeteoSchweiz). До средата на юни в някои региони на Швейцария настъпиха доста топли дни, на север от Алпите температурата на места достигна почти 37 ° по Целзий.
Подобни явления, които засега наричаме „климатични аномалии“, скоро могат да станат норма, благодарение на процеса на изменение на климата. В много региони на Швейцария броят на „летните дни“, т.е. дните, когато температурата по обяд надвишава 25°C, се е удвоил от началото на редовните метеорологични измервания в средата на 19 век. Същото може да се каже и за дните на „тропическа жега“, когато термометърът достига 30°C и повече.
Ето защо скокът в търсенето на климатични системи изглежда логичен.Външна справказа поддържане на комфортни параметри на вътрешната среда, което съответно води до увеличаване на потреблението на електроенергия и емисиите на парникови газове. Резултатът е порочен кръг, който може да има сериозни последици за цялата планета и за човешкото здраве.
Търсенето на климатици напоследък расте бързо дори в страни с умерен климат като Швейцария и всичко това се дължи на факта, че напоследък по света все повече се появяват горещи вълни, когато термометърът се изкачва до исторически висини. Но тук е проблемът: колкото по-хладно е вътре в сградите, толкова по-топло става на планетата като цяло.
От 2000 г. търсенето на охлаждане на помещения нараства с около 4% годишно, изпреварвайки търсенето на осветление или топла вода. Китай, САЩ и Япония представляват почти две трети от световния пазар на климатици. Индия и Индонезия показват най-голям растеж през последните години.
Докато повече от 90% от стаите в САЩ и Япония имат климатик, в Субсахарска Африка само около 5%, а в Индия по-малко от 10%, въпреки че броят на горещите дни в годината е много по-голям. 44% от населението на света живее в райони с горещ климат, но само 12% притежават климатици. Ситуацията трябва да се промени с нарастването на благосъстоянието в тези региони.
Общо около 20% от домакинствата в Европа използват климатици и не е изненадващо, че този дял е по-висок в средиземноморските страни, например във Франция (25%) и в Италия, където всяко второ семейство има климатик. В Германия само 1-2% от жилищата имат охладителна система. Според IEA световните шампиони по климатизация за 2018 г. са Япония, Съединените щати и Южна Корея, като повече от 80% от домовете са инсталирани в тези страни с мобилни или стационарни системи за охлаждане.
Климатизирането също има своите недостатъци.
Количеството CO2, отделено от вътрешното охлаждане, се е увеличило повече от два пъти между 1990 г. и 2020 г., достигайки 1 гигатон. Климатиците и другите хладилни уреди (като хладилници) са отговорни за 10% от глобалните емисии на парникови газове. Това надвишава дела на въздушния или морския транспорт. Потреблението на електроенергия за охлаждане на помещения също се е утроило от началото на 90-те години. През 2020 г. климатизацията представляваше около 16% от световното потребление на енергия в жилищни и нежилищни сгради.
МАЕ прогнозира, че повишаването на жизнения стандарт на Земята, увеличаването на населението (въпреки че, както наскоро съобщи ООН, темпът на растеж на световното население е намалял значително) и увеличаването на броя на екстремните горещи вълни ще доведат до факта, че броят на климатици, инсталирани във всички страни по света до 2030 г. може да нарасне с 40% годишно.
Но за околната среда тази прогноза е истинска катастрофа. Климатиците и електрическите вентилатори консумират до 10% от цялото електричество, генерирано в света. Заедно с друго оборудване, като промишлени хладилници, които представляват около 10% от глобалните емисии на CO2, този сегмент от потребителски продукти причинява екологични щети, които дори надхвърлят екологичния отпечатък на авиацията или морския транспорт.